Зареждане ...

Бревет „Сакар 300 - зима”, 27.2.2016

Колоездачни маратони, бревети, колоездене на дълги разстояния
Потребителски аватар
mlqko s oriz
Чирак в занаята
Чирак в занаята
Мнения:104
Регистриран на:17 ное 2014, 16:13
Теми:6
Re: Бревет „Сакар 300 - зима”, 27.2.2016

Мнениеот mlqko s oriz » 25 фев 2016, 21:47

Има ли мераклии да оберем бонуса на Мезек и да продължим за връх Шейновец
http://www.otnebeto.com/2015/06/blog-post.html
http://www.bikemap.net/en/route/3416066 ... 17/terrain
:bayan:

Потребителски аватар
zdravko_sl
Забавачница
Забавачница
Мнения:67
Регистриран на:18 ное 2014, 09:41
Теми:5
Местоположение:България
Контакти:

Re: Бревет „Сакар 300 - зима”, 27.2.2016

Мнениеот zdravko_sl » 26 фев 2016, 09:11

Ето маршрут на бревета + Планиново + Мустрак + Шейновец + Йерусалимово + Овчарово + Свирково, както мислим да покараме заедно с Васко. Основните контроли се запазват, както и по-голямата част от оригиналния маршрут, но хубавите гледки се умножават :icon_idea:
http://www.bikemap.net/en/route/3416168 ... a-versiia/

Потребителски аватар
gogogame
Забавачница
Забавачница
Мнения:63
Регистриран на:16 фев 2015, 13:02
Теми:1
Местоположение:Ивайловград

Re: Бревет „Сакар 300 - зима”, 27.2.2016

Мнениеот gogogame » 26 фев 2016, 09:17


Потребителски аватар
Автор на темата
Randonneur
Мъдрец
Мъдрец
Мнения:1932
Регистриран на:17 ное 2014, 11:09
Теми:261

Re: Бревет „Сакар 300 - зима”, 27.2.2016

Мнениеот Randonneur » 26 фев 2016, 11:49

40х1200+ Finisher: BMB'2000; LEL'2001; RM'2004; SBS'2005; 1001Miglia'08,12,16,24; GBR'2009; Transdanubie+MGM'2013; Al-Andalus 2018; DDR'22; Praga'23; 6 Capitals'25; PBP'03,07,11,15,19,23; 19xSVS 2001-2025; RAAM'2010/2011;

Потребителски аватар
zdravko_sl
Забавачница
Забавачница
Мнения:67
Регистриран на:18 ное 2014, 09:41
Теми:5
Местоположение:България
Контакти:

Re: Бревет „Сакар 300 - зима”, 27.2.2016

Мнениеот zdravko_sl » 28 фев 2016, 16:05

Много хубав бревет се получи вчера. Благодарности на Петя и Калин, които ни угодиха за добавката през Планиново и Мустрак, и изтърпяха дупките по асфалта. Поради удължението и промяната на маршрута, дупките и забавянето на Шейновец, завършихме последни точно в 1:00, но щастието от изминатия път и видяните гледки неможе да се замени с нищо. Имаше много емоции и случки, но човек трябва да е част от тях за да ги усети най-добре, благодаря на всички които бяха участници в тях :thumbup: Благодарности на Васко, че даде идеята за промяната на маршрута и на Тошко, че изтърпя мъжки карането и през цялото време беше заедно с нас :icon_exclaim:

Снимки част 1

Снимки част 2


Карта на маршрута: http://www.bikemap.net/en/route/3418920 ... a-versiia/

Потребителски аватар
zdravko_sl
Забавачница
Забавачница
Мнения:67
Регистриран на:18 ное 2014, 09:41
Теми:5
Местоположение:България
Контакти:

Re: Бревет „Сакар 300 - зима”, 27.2.2016

Мнениеот zdravko_sl » 28 фев 2016, 22:06

Голям филм се е получил м/у нас и последната група, след Шейновец замалко да се срещнем с тях на Мезек и после на Любимец докато сме спрели за зареждане. После сме се движили така че да се срещнем на прелеза след Симеоновград, но около километър от там идвайки отгоре и без табела, объркахме пътя и се отправихме надясно :hammer2:

Линк за реплея на Страва (мърдайте плъзгача горе вляво за превъртане, ние сме Todor):

Потребителски аватар
mlqko s oriz
Чирак в занаята
Чирак в занаята
Мнения:104
Регистриран на:17 ное 2014, 16:13
Теми:6

Re: Бревет „Сакар 300 - зима”, 27.2.2016

Мнениеот mlqko s oriz » 28 фев 2016, 22:43

Съобщението Ви съдържа 22252 символа.
Максималният брой позволени символи е 10000. :icon_e_biggrin:

част 1-ва на разказа:

Привет хубави хора! Ето, че измина още един бревет, в който имах щастието да участвам.

Спрямо моята почти 27 годишна призма, смея да кажа, че отдавна съм достигнал до заключението, че тези мероприятия, където високият дух среща други сродници, са не просто удивителни а много по от това. За пореден път изпитахме емоциите, които обхващат дръзналият да стартира. Тези емоции се прокрадват няколко дни преди самият старт. Като самият техен аромат, от този букет на човешките емоции, се усеща в цялата му красота в самият ден на предизвикателството. Като споменът за този букет пък, дълго време още ще подсеща какво е щастие и спомен за човекът маратонец, човекът посрещащ и изпращащ на велосипед Слънцето.
Бреветният ден настъпи и отмина, като очаквано мероприятие, оставащо след себе си хубав спомен върху дръзналите да го изживеят с усмивка.

Няколко думи за самите 300км…

Ето, че още преди съботният ден да е отворил очи и изправил снага, юнаците довършваха последните нюанси от подготовката си. Докато това ставаше около старт-финала, поздравления раздумки и снимки запълваха картината на ранната утрин.

Така часът бързо настъпи и във 06:00 бе даден старта на предизвикателното приключение. Стопове, светлоотразителни жилетки и фарчета, лека полека изчезваха в далечината, за да оставят старт-финала притихнал в очакване на тяхното завръщане.

Посоката водеше групата към сливенските села Мечкарево и Крушаре. Движихме се заедно в група. Приятното усещане от започващият колоездачен ден, държеше групата заедно и стройно.
Така заедно се движихме до „малкият Хаинбоаз” баира преди Ямбол. Темпото беше такова, че да можем по-голямата част от юнаците да го преминем заедно. Няколкото юнака, които бяха изостанали ни настигнаха на изхода на Ямбол.

И така отново заедно вече се движихме към село Роза и Голям Манастир. Хубави пътища, приятно темпо, предразполагащо на раздумки и оглеждане на природата.

Метеорологията по това време бе облачна и мъглива. Окъпаната в различни приятни цветове колоездачна група осигуряваше пъстротата за добро настроение. Цветната група жужеше като пчели, открили хубав нектар и прашец. Непринудено позициите на отделните юнаци се разменяха, като целостта на групата се запазваше. Тук трябва да отбележа, че към пъстротата на групата спадаше и пъстрата съдийска кола. Хармонията бе в този си вид до започването на баира към село Голям Манастир.

Тук вече групата започна да се проточва в дълга цветна нишка. Това бе нормално и разбираемо. Баира разказваше своята приказка чрез природата около пътя. Сред неговата красива история за Сакар Планина, колоездачите един след друг достигаха самото село, което бе разположено на билото, откъдето при ясно време, се открива гледка по далечните хоризонти. Но за сега времето все още малко се цупеше.

От това село последва дълго спускане, а после и изкачване, със последвали люлки, след които се достигаше до първата контрола Тополовград.

На тази контрола се подпечатваха картоните, с които маратонците щяха да удостоверят на финала, своето успешно завършване.

На контролата се предлагаше топло чайче, вкусни сладки и други вкусотии. Юнаците закрепваха сили и продължаваха напред. Така и моя милост след известен престой сред приятната атмосфера на контрола Тополовград, продължих към предстоящото.

Маршрута водеше към селата Мрамор и Устрем. Тук се движих с господин Бахаров, забележете, който е на 85-86 години! И в компанията на още един юнак, на който не запомних името, поради тази моя слаба черта да запомням имена от първият път. Така в този състав преминахме и през село Мрамор, след което имаше отбивка с дължина 1.5км за манастир „Света Троица”. Посещението на който манастир не беше задължително, но всеки посетил го щеше да получи 40 минути бонус време за това посещение. Тези 40 минути се добавяха към общото време от 20 часа, което се дава за изминаването на Бревет 300км.

Лично аз реших да се отбия към манастира, с цел туризъм и отмора, като бонусът от 40 минути не бе цел а просто формалност. Господин Бахаров и юнака, на който не запомних името продължиха напред към село Устрем.

Към манастира бе само спускане, на което се разминах със една малка група юнаци, решили също да го посетят. Групата бе в състав Петя; Калин; Тошко; Здравко, мисля че и Боко бе с тях. След поздрав в движение се разминахме и след няма и минута се озовах пред портите на манастира.

Разгледах, направих няколко снимки, сипах си водица от двора на манастира и тръгнах на обратно. В този момент към мен се спускаха Пламен от Варна и още един юнак. Реших да обърна и посетя още веднъж манастира в тяхната компания.

След известно време, тримата тръгнахме на обратно към разклона до който имаше 1.5км и от там към село Устрем.

Няколко километра преди Устрем ми звънна по телефона Здравко, който ми съобщи, че ме чакат в Устрем, за да продължим заедно. До там имах около 10 минути, отделих се от сегашната ми група и тръгнах с по-бързо темпо.

От Устрем маршрута продължаваше към селата Радовец; Студена и се излизаше на село Левка. Предварително бях решил тук да разнообразя маршрута с по тихи и скътани в планината пътища. А именно преминаване през селата Планиново и Дервишка Могила, от където също да изляза на пътя за Левка. Това мое разнообразяване съкращаваше официално даденият маршрут със 4 км и 41 метра положителна денивелация. Естествено спестяването на тези 4км не бе никакъв мотив да избера планинските села в горите, пред другите. Основният мотив за разнообразяването бе нулевият трафик и красивата природа, които компенсираха лошата настилка.

По този вариант искаше да мине и Здравко, който ми звънна по телефона.

Така достигнах Устрем, където очаквах да го срещна. В селото настигнах и Пламен от София и една дама, която мисля, че за първи път караше 300км. Казах им, че продължавам по моя вариант, а те продължиха по официалния, който лично съм преминавал доста пъти.

В крайна сметка Здравко не го срещнах в селото, но местните ми съобщиха, че група юнаци с велосипеди са преминали преди малко. Стана ми ясно, че са продължили без мен. Те бяха някъде напред, Здравко и предполагах другите от групата. Стана ми малко странно, че оставих Пламен от Варна и другият юнак след манастира, за да карам сега сам. Но това бе част от деня, приех това и тръгнах към селцата с мое си темпо.

Облаците бяха затиснали със сивотата си Сакар планина. Планината бе до мен тъмна и сиво-кафява. Февруари е, но температурите бяха приятни около 12 градуса. Жълти и сини цветя красяха земята около пътя. Разнообразни завои, люлки и изкачвания ме прекарваха през иглолистни и широколистни пояси от гора. Така сред тишината достигнах предверията на село Планиново. От високото гледах към селлцето, което бе малко по-ниско. Между керемидените покриви в дворовете на къщите, цъфтяха бели и розови цветове на овошки, приветстващи ранно задаващата се пролет. На този фон забелязах към другият край на селото, от който се извиваше тесен асфалтов път, към височините над селото, група колоездачи. Това беше групата с която трябваше да карам. Изведнъж човешки вик премина над селото и достигна до мен. Те също ме бяха забелязали. Колоездачите продължаваха нагоре, а селото все така стоеше и отмерваше минутите, часовете и годините.

Преминавайки през селото забелязах от близо красивите цъфтящи дръвчета. Но къщите от близо не бяха красива гледка. Повечето бяха изоставени и като такива те лека полека загиваха. Красива природа; красиво село, но без хора.

Така и аз се озовах на отсрещният край на селото и започнах да пъпля по стръмният наклон към следващото село. Тук природата ставаше още по красива и тиха. Брезова гора си хортуваше с иглолистна, а аз като някой посетител в ботаническа градина, тихо разглеждах и се усмихвах на вечността.

Достигнах и село Дервишка могила. То като че ли бе още по изоставено… но имаше и къщички все още щастливи със своите собственици. Да те си живееха скромно, но щастливо. Това човек можеше да го разбере като погледнеше подредените им дворове, малки и красиви.

Така след преминаването ми през тези две селца и актуализирането на действителността, тръгнах да се спускам. Така след няколко километра излязох на официалният маршрут на Бревета. И не щеш ли, след няколко метра ме настигна юнакът, с който покарахме малко след Тополовград, където бяхме трима, заедно с господин Бахаров. Сега той бе сам. Усмихна се и каза.

-Ти нали се отби до манастира, как се озова пред мен?

Усмихнах се и аз и му обясних. Така сега той имаше 4км повече от мен и от групата, която също е преминала през планинските селца преди мен.

Спускахме се към село Левка. Около пътя като гвардейци стояха много овощни дървета, всички нацъфтели и изпълващи въздуха с приятни ухания. Юнакът ме изпревари на спускането. Аз намалих и той бе отведен от пътя към остър завой, който много бързо ни раздели.

Маршрута продължаваше към село Левка и село Пъстрогор, от където следваше да се стигне Свиленград, където имаше и контрола.

Само, че моя милост предварително бе решила да разнообрази маршрута още веднъж преди Свиленград. И така преди село Левка, докато острият завой отнасяше изпреварилият ме юнак по правилният маршрут, аз се отклоних на един разклон и тръгнах към селата Мустрак; Райкова Могила-Димитровче и от там към Свиленград.

следва продължение=> част 2-ра

Потребителски аватар
mlqko s oriz
Чирак в занаята
Чирак в занаята
Мнения:104
Регистриран на:17 ное 2014, 16:13
Теми:6

Re: Бревет „Сакар 300 - зима”, 27.2.2016

Мнениеот mlqko s oriz » 28 фев 2016, 22:44

част 2-ра=>

Здравко също имаше мерак да мине по този път, след като му бях споделил намеренията си за разнообразяване на маршрута.

Това разнообразяване на маршрута съкращава официалният маршрут със 5км, но увеличава денивелацията със 10 метра.

Но тези статистически данни не бяха никакъв мотив и за това разнообразяване. За това разнообразяване тласкащото бе непознатият път, природа и гледки, които предстоеше да съзря за първи път. И така ето ме вече сред неизвестното. Чисто нов асфалт до село Мустрак и големи хоризонти. Облачността се разпокъсваше а цъфтящите дръвчета се множаха. Преминах през село Мустрак и продължих към село Райкова Могила. След излизането от Мустрак на едно възвишение, пресичано от асфалтовият път, под едно цъфнало дръвче съзрях цветни колоездачи, под цъфнали дръвчета. Като се доближих видях че това са Здравко; Тошко; Петя и Калин. Така след като около 2 часа не се бяхме виждали сега бяхме заедно и продължавахме по неизвестното за всички. Преминавахме за първи път от тук. Оценявахме високо красивата природа и проклинахме много лошият на места асфалт. Движихме се групом и километрите минаваха неусетно. След Димитровче пътя се оправи и неусетно започнахме стръмно да се изкачваме. На края на изкачването съзряхме Свиленград под нас. Последва приятно спускане и ето ни във Свиленград. След прекосяване на града достигнахме центъра на града, където в ресторант Марица, ни очакваше подпечатването на картоните.

Пред ресторанта имаше паркирани велосипеди на другите юнаци, пристигнали преди нас.

Последва похапване и обедна почивка в залата на ресторанта.

Носеха се раздумки, едни пристигаха, други тръгваха. Едни почиваха повечко, други по-малко. Усмивки и добро настроение.

По едно време в ресторанта влезе юнака, с който карах по-рано през деня. А именно преди манастира и преди село Левка, където един остър завой го бе отвел по официалният маршрут.

Влизайки в ресторанта лицето му се ухили, както и моето и последва изречение от негова страна с чувство за хумор:

-А, ти пак ли си преди мен, от сега нататък се хващам с тебе да те видя от къде минаваш.

Хи-хи-хи, последва смях и коментари от съгражданите ми.

Веселбата и почивката продължаваше.

Така след около час, решихме да се раздигаме и да продължаваме, че до финала имахме поне 150км . Вече по трасето се караше разпокъсано. Който бе почивал по-малко се движеше по напред и обратно.

Излязохме от Свиленград и се насочихме към село Мезек. Движехме се в група: Петя; Калин; Тошко; Здравко; моя милост и юнака, който вече два пъти изпреварвах с разнообразяванията си . Петя водеше с много-добро темпо, като на места ни идваше бързичко, но не се обаждахме, а стискахме положението. Добре, че село Мезек не бе далеч и след достигането му, намалихме темпото. Тук имаше възможност за посещение и на едноименната крепост и на винарната. При посещението на едно от двете места, организаторите даваха бонус 40 минути към необходимите 20 часа за завършване на бреветната дистанция от 300км. Решихме и посетихме и двете места.

До крепостта водеше 1.5км стръмно изкачване. Както и на манастира след Тополовград, така и тук, бонусът от 40 минути не бе причина да посетим Крепостта. Бяхме любопитни и искахме да опознаем родината си. Така след няколко минути се озовахме пред крепостната стена. Снимахме и разглеждахме кратко.

Да обобщим статистическите данни. До тук с разнообразяването на маршрута, моя милост спести общо 9км и 40 метра денивелация.

От тук маршрута слизаше отново в самото село Мезек и от там тръгваше към Любимец-Харманли-Симеоновград-Гълъбово-Раднево-Нова Загора-Сливен

Моя милост обаче бе решила да разнообрази още веднъж маршрута. Знаейки че от крепостта пътя продължаваше към планината на юг, исках да кача връх Шейновец. Здравко и Тошко също искаха да посетят това историческо място и да погледнат от върха на 360 градуса. След посещението на върха следваше да се върнем отново до Мезек и да продължим по маршрута.

С това отклонение следваше да изминем в повече 20км и 500 метра денивелация. Така спрямо каращите по официалният маршрут щяхме да имаме в повече 11км 460 денивелация.

Като махнем статистиката, която я споделям за да има пълна прозрачност, ще споделя, че това наше начинание бе увенчано с успех. Изкачването до върха бе красиво и прелюбопитно за дръзналите да го преминат за първи път. Цялото изкачване бе съпътствано от теменужки, минзухари; глухарчета; цъфнали дръвчета и други пролетни красоти. А на самият връх имаше полянка с кокичета. Слънцето вече се усмихваше. Усещаше се топлината. А красотата от върха я препоръчвам на всеки, сам да я изпита.

Ето малко информация и за самият връх Шейновец:

Връх Шейновец се намира в източния дял на Родопите на територията на община Любимец, североизточно от с. Вълче поле, община Любимец и югозападно от с. Мезек, община Свиленград, в близост до българо-гръцката граница. Височината му е 703,6 метра. Върхът е известен сред местното население още и с турското име Курт кале - в превод "Вълчата крепост".

Тук на 5.10.1912 г. става първото сражение в Балканската война. В него загиват 14 от охраняващите котата войници от 30-ти Шейновски полк, дал името на върха. На самия връх има издигнат паметник в памет на загиналите. Днес на върха се издига телевизионна кула с височина над 100 метра, която се забелязва отдалече. При хубаво и ясно време от върха се вижда Бяло море в Гърция. До самия връх може да се стигне с автомобил като се мине през село Мезек. Пътят е в добро състояние, единственият му недостатък е, че на места е стръмен и доста тесен. Недалеч от него в югоизточна посока се намира връх Сарабурун, в подножието на който се е провело най-голямото сражение в историята на Гранични войски между граничари от заставите "Орел", преименувана в посредствие на "Асен Илиев" и "Круша", преименувана впоследствие на "Стоил Косовски" и диверсантска група опитваща се да премине на територията на съседна Гърция. В сражението групата е унищожена, но трима граничари - мл. сержант Асен Илиев, ефр. Георги Стоименов и редник Стоил Косовски са загинали. В югозападното подножие на върха, там където са убити Косовски и Стоименов, днес има паметник на тримата загинали граничари.

следва продължение=> част 3-та

Потребителски аватар
mlqko s oriz
Чирак в занаята
Чирак в занаята
Мнения:104
Регистриран на:17 ное 2014, 16:13
Теми:6

Re: Бревет „Сакар 300 - зима”, 27.2.2016

Мнениеот mlqko s oriz » 28 фев 2016, 22:45

част 3=та=>

След престоя на върха, няколкото общи снимки и красивите гледки, Тошко; Здравко и моя милост тръгнахме да спускаме към село Мезек. Часът бе към 16:00

Както винаги, спускането бе по-приятно от изкачването. Така леко отпочинали стигнахме Мезек. От тук за наше щастие пътя продължи да се спуска към село Сива река. Здравко беше пуснал много приятна музика от своята аудио система. И така тримата мускетари с колела се понесохме под слънчевите лъчи към новите ширини. Слънцето пробиваше облаците и огряваше зелените полета, покрай които Марица тихичко си тече. Имахме няколко срещи с усмихнати граничари, които вече знаят какво е Бревет.

Стигнахме Любимец!

Решихме да поспрем и да презаредим водните запаси. Докато правихме това, разговаряхме и с местите хора насядали пред магазина. След кратката почивка продължихме. Решихме да не караме по главният път за Харманли и Симеоновград, поради правите и натоварени с коли участъци. Решихме да Разнообразим през планинските селца Йерусалимово-Коларово-Овчарово и Свирково. През някои не бяхме минавали и ни беше любопитно какви красоти се крият там.

С това разнообразяване добавяме в повече 7км и 300 метра денивелация. И така в крайна сметка в повече, спрямо официалният маршрут, ще натрупаме +18км и +760 денивелация.

Махам статистиката и споменавам, че за нас сега, най-голям интерес представляваше предстоящото разнообразяване.

Слънцето залязваше! Последните оранжеви лъчи огряваха красивите скали около село Йерусалимово. Лека полека пъплихме под музикалното оформление на Здравковата музика, по стръмният път край селото . Красиви пейзажи изпълнени със различни по форма и големина скали, със накацали дървета, и течащи тихо реки. Преминавахме, така да се изразя през покрайнините на Сакар. Може би и затова пътя ту се изкачваше ту се спускаше.

След известно време стигнахме до разклона за село Коларово. Пътя от две платна, остана само с едно и започна да криволичи лудешки. Къси завои, последвали люлки, спукания, изкачвания. Тишина, синьо-сиво небе, предвестител на нощта. Все още се виждаше добре и карахме без фарове. Покрай пътя се редуваха земеделски поля, лозя и горички. Като някои палави малчугани обирахме всички предоставени лакомства от природа и гледки.

Така усмихнати стигнахме село Коларово. В него ни впечатли новата църква и някаква светеща нова сграда. Продължихме и няколко минути по късно спряхме на крайпътна чешма за водица. Зад нея имаше и някаква винарна. Намирахме се на главният път Харманли-Тополовград, около 2-3 километра преди село Богомил.

Вече бе нощ! Сложихме жилетките, пуснахме и светлините. Похапнахме по нещо и тръгнахме напред за да се слеем с нощта. Звездите сочеха вечността, а светените на селцата мъждукаха в далечините.

Преминахме през Овчарово и тръгнахме за Свирково. Тук дупките взеха превес. Кръстосвахме пътното платно като нестинари. След време излязохме на чисто нов асфалт. Без да гледаме картата решихме, че сме излезли на главният път Симеоновград-Гълъбово. Тук завихме на дясно. Карането вървеше, духаше насрещен вятър. Достигнахме до село Троян и продължихме. След това достигнахме село Дряново. Започнахме да си правим майтапи, че вече пътуваме във времето и сме се озовали от север на Стара Планина. След Дряново пътя започна рязко да се изкачва, тогава вече се усъмнихме и попитахме първият срещнат за информация. По негови думи и след справка с картата се оказа, че сме объркали пътя. По-рано на разклона който излязохме след Свирково е трябвало да завием на ляво и след един километър на дясно. А ние направо завихме на дясно и ето ни в Дряново. Последва връщане. Спускане с попътен вятър и скорост от 30-40км/h без особени усилия. Така добавихме още 15км и 70 метра денивелация в повече.

Доволни и смирени, вече се движехме по правилният път. Така след няколко разнообразявания на днешният маршрут и различните срещи с хора, сега играехме ролята на метла в Бревета. Раздумките вървяха а със тях и километрите. Минахме през Гълъбово, видяхме светещият ТЕЦ и усетихме мръсният въздух. Тошко разказваше за Франция и участието му във супер маратона Париж-Брест-Париж. Така сред истории и шеги достигнахме и Раднево. Тук на центъра, презаредихме водните запаси. Последва колоездене по хубави пътища, като следващата почивка бе в Нова Загора. Изпихме и хапнахме по нещо и продължихме. Вече се движехме на изток. Под музикалното оформление на хороводна музика изпращахме последните изминати километри. Така няколко километра преди финала фарът ми отказа и благодарение на Здравковият фар финиширахме успешно точно във 01:00.

И за последно споделям статистиката. Изминати в повече +32км и +820 метра денивелация.

Така премина този Бревет! В групово каране през първата половина. Каране в сладка компания на по-малки групички през втората половина. И каране във формация тримата мускетари през последната трета част. Един ден със много случки и емоции. Ден в който може да погледнеш от различна точка на живота. На своето колело, маратонеца изминава километри след километри, и като един речен камък, той бива изглаждан под съпътстващите го случки, срещи, метеорология и какво ли още не. И когато този камък стане гладък, той продължава да се търкаля сред други сродни към други реки, океани и морета. Това е непрекъсващият процес на всичко в природата, космоса и вселената. Затова всичко е уникално и всеки един бревет не прави изключение.

На финала финиширахме последни с метлата. А там имаше други юнаци, пристигнали преди нас, кои по-рано, кои по-късно, няма значение. Важното е всички да са щастливи! Умора има, но когато човек е подходил правилно към дадената дистанция, тази умора е приятна.

Поздравявам всички хубави хора, които взеха участие и завършиха успешно, всички до един. Бъдете живи и здрави. Ние всички сме избрали един истински начин да се забавляваме и да гледаме предизвикателният реален живот право в очите. Поздравявам всички, които за първи път изминаха дистанция от 300км. Поздравявам всички, които се грабнаха от различните краища на България и пристигнаха за да увеличат енергийната сила на явлението Бревети.

Поздравявам организаторите и помощниците, които като едни революционери на духа, продължават да разпространяват силата на здравият дух.

Бъдете всички живи и здрави. Поздрави на всички съмишленици и организатори из цяла България. Радвам се, че участвах във още един Бревет. Сега във съзнанието ми изникват нови случки и ситуации от този Бревет Сакар, но така е, винаги има нещо ново за разказване…

До нови срещи и само напред! :bayan:

П.П
Снимки от преключението:
за тези които имат профили във facebook https://www.facebook.com/vasil.rachev.1 ... loaded=341
тези които нямат профили https://www.facebook.com/photo.php?fbid ... 328964&set

stefan
Проплакващ
Мнения:3
Регистриран на:05 мар 2015, 00:12
Теми:0

Re: Бревет „Сакар 300 - зима”, 27.2.2016

Мнениеот stefan » 29 фев 2016, 00:07

Мерси за живописния разказ, вече като искам да обясня на някой какво е на бревет ще го пращам тук да чете :-)

Също благодаря на Здравко за снимките. Моите специално се оказаха особено ценни, защото са ми единствените на това колело - не му бе писано да стигне до София.

Новото колело ми помогна да си го върна на Сакар 300, който ме пребори миналата година и не успях да завърша, и обра доста одобрителни коментари, но не изглежда вероятно да го видя пак, тъй като е паднало от багажника на колата без да усетим някъде между Пловдив и Вакарел. Върнахме се да обходим маршрута, но не го видяхме - някой го е намерил по-бързо от нас и е събрал каквото е било останало, и разпиляни части даже не намерихме.

Припомням как изглежда в случай, че някой се натъкне на негов компонент - повечето са доста екзотични и се разпозават лесно:


Води се Trek Hilo 2000, рамката, кормилото и вилката са оригинални, двигателната част повечето е сменяна от ultegra на 105.
Кормилото изглежда ето така от близо


Върни се в “Бревети AUDAX”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 56 госта