
Много хубаво е написано:
http://www.na-stenata.com/bansko_ski_business_nature/#
"Висшият експертен екологичен съвет препоръчва още през 2000 година в Банско да има леглова база от 7800 легла. Тази препоръка е отразена и в плана за управление на Национален парк „Пирин“. Днес капацитетът на хотелите и къщи за гости, в Банско и околността, е за 20 000 и повече легла и това създава туристически поток, който не може да бъде обслужен от съществуващата лифтовата инфраструктура."
И след като балансът е нарушен, започват призиви за държавна намеса с цел дисбалансът да се преодолее.
"Начините това да стане са два – много предприемачи да пострадат икономически и може би да фалират, или природата да пострада, като се изградят нови лифтове, влекове и писти. Тук не става дума за незаконна сеч и строителство. Въпросът е нормативната база да се промени така, че сечта и строителството да се узаконят.
Защо това е лошо
Във финансите има един термин Moral hazard, който в превод на български означава нещо като морален риск. Смисълът му е, че ако някоя банка, или много банки, застрахователи и техни клиенти са инвестирали страшно много пари в активи, които не си струват парите, дали си струва държавата да ги спаси, или напротив. И още по-важно – ако ги спаси, кое гарантира, че няма отново да направят същите глупости. В случая с Банско моралният риск също е налице – ако спасяването стане с жертването на национални природни ресурси (растителност и животинско разнообразие), после може да се построят още хотели, апартаментни комплекси и прочее, както и един ден за тях също да се поискат нова сеч и строителство."