Ултра-бревет DANUBE ROAD Randonneur 2022

[Randonneur]

За да си осигурите едно от 100-те налични места за второто издание на ултра-бревет DANUBE ROAD Randonneur 2022, можете да се регистрирате предварително между 20 май и 5 юни (таксата за предварителна регистрация - 25% от таксата за участие, или 30 евро, се приспада от общата такса).

Формуляр за предварително записване:
https://randonneurs.ro/preinscriere-ddr2022
Регламент:
https://randonneurs.ro/regulations-drr2022/

Предварителната регистрация изисква плащане до 5 юни 2022 г. на аванс от 25% от таксата за участие (150 леи / 30 евро), невъзстановим аванс, ако участникът откаже да участва в събитието. Плащането на таксата може да се извърши по банков път по банковата сметка на организацията с нестопанска цел Adevaratii Veloprieteni: IBAN: RO02 RNCB 0085 1536 8704 0001 (RON) или IBAN: RO45 RNCB 0085 1536 8704 SCBEUR 0003 , BCR Букурещ. Предварителната регистрация се извършва между 20 май - 5 юни 2022 г. за запазване на едно от 100-те места. Впоследствие, в периода 13 юни - 31 юли 2022 г., регистрационната форма ще бъде попълнена с бреветите, които са необходими като квалификация за участие в събитието. Заплатилите аванса за предварителна регистрация ще ползват 5% отстъпка от таксата за участие.

За предварителната регистрация е нужно да имате поне 600 км BRM от 2018 до 2021 г. Вписва се номерът на заверката и годината на провеждане. Номерата на заверките за 2021 г. може да намерите тук: https://docs.google.com/spreadsheets/d/ ... =669632560

Който се регистрира до събота - може да се комбинираме за общо плащане на аванса от 30 евро...
Също и да направим група в ФБ или Телеграм?

[Randonneur]

Предлагам кратък разказ, вместо коментар към всяка снимка.

DDR 1400 км в Румъния - като репетиция за ПБП догодина

DDR 1400 км в Румъния - като репетиция за ПБП догодина
Малко след като инцидентният туризъм с велосипед прерасна в организирано участие в колопоходи и каране на бревети, покрай новия си клуб се запознах с много настоящи и бивши състезатели по колоездене, с които моят град - център на колоезденето, е пълен. Оттогава участвам в състезания с лиценз и затова много рядко карам скоростно на бревети. Като организатор, обикновено стартирам последен, правя снимки и контролирам нещата на терен. В чужбина имам заснети над 10 филма по време на 17-те завършени 1200+. Съзерцавам пейзажи, опитвам местна кухня, общувам с хората. Единствените места, когато съм карал изначално и открай-докрай скоростно, са 3 от 5-те ПБП: 2007, 2011, 2019. Отдавна замислям предизвикателството "ПБП 3 от 5: хикс години - хикс часа". Идеята дойде от съвместното ми участие в ПБП 2015 заедно с най-добрия български треньор по колоездене Стефан Бахаров. Тогава нашият спонсор Краси "Машинката" беше изрисувал легендите на сливенското колоездене върху буса, с който пътувахме, като там освен всичко друго, имаше и надпис "80 години - 80 часа". Предизвикателството е следното: от 50 до 90 годишна възраст да се реализират поне 3 от 5-те възможности за равенство между години и часове: на 50 години - 50 часа, на 60 - 60 и т.н. до 90 - 90. Това е "златният" вариант. Съществува и "сребърен", когато диапазонът се измества с 10 години надолу и се допуска изместване от 10 часа, или 40 години - 50 часа, 50 - 60 и т.н. до 80 - 90.
Изминалият пробег DDR 1400 км в Румъния е много подобен на ПБП като терен и контроли, затова представляваше идеална репетиция за ПБП догодина, когато имам шанс да постигна второ сребърно ниво, а защо не и първо златно?
На старта на DDR 1400, обаче, застанах с три сериозни проблема: (1) значителен дефицит от сън през предходната седмица: по 4-5 часа на денонощие, (2) болка отстрани в лявото коляно, което се и поду още на първия ден, и (3) жегата - която поне за мен дава забавяне от около час-два на всеки 300 км, в сравнение с ПБП. Така, реалното време на завършване на DDR 1400 при идеални условия, би трябвало да е под 70, а не постигнатите 78 часа.
Как премина пробегът?
През първата нощ и ден се задържах в първата група, с цената на обостряне на травмата. Заедно преборвахме жегата и вятъра през деня. Към вечерта се пръснахме - кой по-напред, кой по-назад. Вечерта дефицитът от сън преди старта започна да ме атакува, към което се добави умората и болката от травмата. Около час лежане на една пейка след Калафат (благодарност на Митко за компанията и за кока-колата) ми върна донякъде бодрост и сили и позволи на Светльо да се присъедини към нас, също така се появиха и двамата австрийци. 3.5 часа сън на "втора спяща" донякъде ме възстановиха. Втория ден карах щадящо и не гоних първите - срещахме се от време на време с двамата наши юнаци и с двамата австрийци. В най-големия пик на жегата влязохме с Фердинанд в една благодатна река и това напълно елиминира прегряването. Тук се намеси проблем (4) - трафикът от тирове. Сутринта бяхме свежи и когато един от тировете ми погали космите на левия лакът - това не ме впечатли особено. Вечерта в тъмното обаче, уморен, наложи се да намалям и да спирам дори при перспективата на разминаващи се колони от тирове и нулево място за велосипеда. "Румънска рулетка" - така нарекох ситуацията наум. А когато спирах, за да се разминат тировете, чувах ги да ми свирят, сякаш ми подвикваха: "къде се криеш, марш обратно в играта - трябваш ни! Време е да завъртим отново рулетката!..."
Така, отчитайки всички фактори, реших да продължа без нощувка на Дробета, с идеята да достигна сутринта Дабулени и да дремна там, или да дремна по пътя, ако ми се доспи. Факторите за това решение:
- Трафик. Беше ми вдигнал адреналина и нямаше лесно да заспя, а ако след нощувка бях оставил отсечката за през деня, почти 100 км до Калафат, ме чакаше пак от същото. През нощта щеше да има само тирове, при това не толкова на често. Така и стана.
- Жега. Калафат-Дабулени се очерта на идване като най-жегава отсечка, след нощния преход до Калафат, щях да я мина в утринен хлад. Така и стана.
- Липса на умора. Бях отпочинал през изминалия втори ден. Щадящото педалиране и разхладителните процедури почти не ме изпотиха, а травмата даже отшумя! Същото щадящо педалиране щях да приложа и през този трети ден, което да ми причини минимална умора и по-малка нужда от сън, примерно 1-2 часа на Дабулени. Така и стана. С тази разлика, че на Дабулени все пак закъснях - щадящото и самотно педалиране през нощта води до загуба на време. Също така, след второ предупредително залитане към канавката на развиделяване се налагат спирки и ободряване. Вместо към 8, бях там към 11:30 и изобщо не ми се спеше...
- Чисти дрехи. Втората неизползвана торба с багаж ме чакаше на Дабулени. Щях да дремна там на сутринта и да се преоблека. След като закъснях и не ми се спеше, а и не бях уморен заради щадящото педалиране и попътния вятър - торбата остана неизползвана.
- Трафик в Букурещ. Една проста сметка показа, че при планирана една кратка почивка - примерно на Дабулени, преминаването през Букурещ ще се случи през нощта и почти без трафик. Така и стана.
- Стая на финала. Удобното хотелско легло обещаваше приятна почивка и несравним комфорт на фона на неудобните шалтета в спортните зали и това ми даваше допълнителна мотивация.
Обикновено взимам важни решения при наличието на 3 причини. Сега имах цели 6 и не се поколебах да тръгна без втора нощувка към финала.
На два пъти този план щеше да бъде застрашен: след Дабулени жегата и теренът ме изтормозиха, което причини сериозно забавяне и позволи Митко да ме настигне. Това, обаче, се оказа добра новина за мен, защото след Рошиори имах сериозна криза и Митко ми помогна много. Проблемът дойде оттам, че на Рошиори ни посрещнаха като шампиони - с речи, интервюта и общуване с градските първенци и общинари - начело с кмета! Това забавяне ме отпусна и придремвайки едвам успявах да следвам Митко. На последната контрола, все пак, успях най-после да възстановя водния баланс и да се ободря и до Букурещ вече нямах никакви проблеми и взимах равностойни смени до финала. Дори не се наложи да използвам гелчето с кофеин, което ми даде Митко - достатъчен ми беше остатъка от сока и студения чай от контролата. В самия Букурещ на практика си спретнахме нещо като "почетна обиколка", намалихме темпото и комфортно финиширахме.
Като заключение мога да кажа, че DDR 1400 беше полезна и успешна репетиция за ПБП. При липсата на румънските жеги и трафик там - при добро наспиване и липса на травми преди старта, не би имало пречки във Франция да се постигне време от 65-70 или 60-65 часа - в зависимост от атмосферните условия и функционалното състояние. Три дни след финала няма никакви последици от пробега: болки или дискомфорт. Това е и едно от най-големите предимства на бреветите: опознаваш границите на своите възможности, а познавайки тялото си, знаеш как и доколко да го натоварваш, за да бъде натоварването оптимално и здравословно.

Снимките:
https://photos.app.goo.gl/rGaR1YXQjWkFQHW68