С малко закъснение- благодарности и от мен за хубавия бревет!
За мен той беше един от най-трудните, но не заради тежките атмосферни условия, а заради подробности от техническо естество и заради това, че карах сама (което отчитам като голяма грешка). В началото спирах на няколко пъти, за да оправям неща по колелото и така безвъзвратно загубих и последните в групата. По принцип всеки бревет гледам да има някой зад мен- най-малкото, за да ме упъти, ако не знам накъде да поема, да има с кого да си разменя по някоя дума или да ми помогне, ако закъсам. Е, този път по закона на Мърфи драгливото ми Драгче реши да прави магарии и спука гума посред нищото, а аз разполагах единствено с технически знания, но не и с практически и не бях убедена, дали ще се справя.
Тъкмо смятах да набера контролната кола, за да кажа да не ме чакат, когато съзрях на стотина метра един автосервиз. Шмугнах се в него и помолих момчетата да ми помогнат, но оттам ме заляха със студена вода /сякаш целият порой навън не ми стигаше/: “Добре, но ще трябва да изчакаш час-час и нещо”.

Е, изчаках си чакалото, като през цялото време си представях как изпускам всички контроли и до името ми се мъдри позорното DNF.
Все пак, въпреки забавянето- успях да мина контролата в Казанлък и стигнах дори чак и до Доктора, че и финиширах дори. А за Доктора ще кажа, че успее ли човек да мине през неговата механа и да финишира в контролното време, значи най-вероятно ще може да мине всеки един бревет.
