Мнениеот alhimik » 24 окт 2016, 23:48
ПБП 21.08.2011
След като "хванах" последният влак в Люксембург това беше последният и най-важен маратон през 2011.
Пак в последният момент организирах план за пътуване с автобус до Париж а от там до стартът на ход с велосипеда, а след финала същото упражнение на обратно. Кошмарно двудневно пътуване до Париж, автобусът ни изплю на Пантеона някъде в Париж. Бях си свалил сателитни снимки на Париж и това ми беше "картата" по която трябваше да намеря старт финалът. Вечерта на мръкване вече със сглобен велосипед тръгнах от Пантеона за старт/финалът в Сен Куентин ен Ивлен или както там се чете от френски (различно място от това през 2016). По план се ориентирах съвсем добре като това включваше и нощно преминаване през Версай покрай двореца и т.н. беше вълшебно сам самичък посред нощ аз велосипеда и двореца красота спокойствие и блаженство което само който е бил там може да почувства и разбере. Стартът беше съвсем близо така че не бързах разгледах доволно много от Версай и двореца преди да се отправя към "хотела" на старт финала. Там въпросният хотел, изцяло според планът, беше една пейка на която трябваше да се наспя, на сутринта да се регистрирам и към обяд да се настаня в истинският хотел в които имах стая за вечерта преди стартът. Всичко се разви по план поспах, помръзнах малко, но на сутринта успях в цялата пълнота да видя огранизацията и постепенното събуждане на всичко наоколо, доброволци, участници и т.н. съпричастни хора към това събитие.
За моя голяма изненада в тази върволица от хора изплуваха две вече познати ми лица Пол и Андре с които карахме в Люксембург. Бяха се организирали с техните половинки и имаха тяхната подкрепа в това начинание. Разбира се изплуваха и българските герои но ще кажа само че бяха общо 12 с мен го кажете 13. Добрият тон изисква да спра до тук нека който е бил тогава там да си спомни каквото се е случило и запомнил от тогава, за няма да напиша повече от това.
Разбира се самото участие беше един празник за колоездачите, след ПБП 2015 още много българи усетиха тази емоция но Цецо май най-точно и красиво успя да го напише: http://tzvetanbliznakov.blogspot.bg/2015/08/blog-post.html
и тогава всичко беше по същият начин французите те боготворят щом си на колелото и си ги уважил с участието си!
Тук си спомням 1200км тази година в България но за това по-късно нещата са съвсем различни.
Там имах честа и удоволствието да покарам доста км с Андре а също и след финала на дълго и широко да си поговорим кои как какво и т.н.
В крайна сметка той се е отказал заради здравословен проблем, а Пол е паднал и си е счупил ръката и също е прекратил участието си, но искрено се зарадваха като чуха 88 часа и нещо и че съм го завършил.
Не ми се разказва повече важното за мен беше самото участие и емоциите от преживяването другото нямаше значение. Сега след толкова време се радвам че тогава успях и имах късмета покрай Ники и Цецо да се сетя че мога да използвам това 1200 за още един Р10000. Разбира се това е само една от важните крачки които тогава не подозирах че ще ме отведат до тук.