Здравейте колеги!
Снощи след работа с едно приятелче решихме да направим едно нощно каране.Тръгнахме в 19,30 при темперетура -2градуса. Чувствах се в чудесна кондиция.Започнахме с умерено темпо и пулс около 130.Бяхме добре екипирани,само очите ни се виждаха.Не усещахме никакъв студ.След около един час каране забелязах,че дори и при неголямо усилие пулса скача необичайно много.Темперетурата беше паднала на минус четири.Колкото по-дълго карахме,толкова повече ни се вдигаше пулса(при колегата този момент настъпи малко по-късно.Той е много по-млад и по-трениран)Благодарение на добрата екипировка се прибрахме без да сме измръзнали,дори и пръстите на краката ми бяха топли,но и двамата с много повишен пулс.Ако бях сам щях да го отдам на моментна лоша форма на организма или начало на простудно заболяване.Днес се чувствам чудесно и не съм болен.Та въпросът ми е дали това се дължи на вдишвания студен въздух и до какви темперетури е разумно да се кара.Дали не прекалихме-три часа без почивка на минус два до минус четири(изминали сме 73 км с 500 денивелация)Ниската средна по равно се дължи на това,че се уплашихме от високия пулс.Иначе нямаше никаква мускулна умора или задъхване.И има ли някаква граница между здравословно и екстремно каране?