Форум за колоездене и пешеходен туризъм

Здравейте,
Дълго време се двоумих дали въобще да я пускам тази тема но все пак реших че е по-добре да напиша какво мисля и какво се случи с мен през 2015 година понеже доста от колегите коломаратонци не са запознати в целият обем на нещата а малкото които са в "течение" по една или друга причина няма да напишат нищо.
Преди да започна разказът за 2015 искам да отбележа нещо много важно предопределило случилото се през 2015. През 2014 заявих желание на карам за КК Хасково, без да изпадам в подробности, бях приет много топло и ентусиазирано от едни много мили и учтиви хора, нещо което веднага ми направи впечатление и бях сигурен че съм на правилното място с правилните хора. Което от позицията на времето мога да кажа се доказа многократно че е така!
Единственото ми желание за 2014 беше именно това да съм член на КК Хасково.
През 2015 основните мои цели и амбиции бяха да успея да привлека спонсор и да представя достойно, според моите представи за това, КК Хасково в България и по света. С колегите от МаксЕвропа и в частност Макском и Макстек успяхме да сключим договор по силата на който те ми предоставят велосипед Shockblaze както и необходимите ми екипи, обувки консумативи като гуми, вериги и т.н. за един успешен сезон обезпечен в в това отношение напълно, за което горещо им благодаря!!!!
Второто нещо не по малко важно беше решението какво и как да го направя хем да изпъкна пред всички в България, та дори и света, хем да е нещо не направено по този начин досега, хем разбира се да е нещо което самият аз досега не съм правил, защото през 2007 и 2009 ако щете и 2011 летвата се вдигна много високо и разбира се всичко това да е удоволствие за мен и подарък преди всичко за тези които повярваха в мен а именно КК Хасково а малко след това и колегите от МаксЕвропа. Логичното решение предвид световният календар, годината на ПБП, и вече доста по наситен национален календар беше следното:
1. Участие във всички стартове през активният сезон в България.
2. Спечелване на медалите рандоньор 5000 и 10000, като вторият за рекордно кратко време.

Това сметнах че ще е напълно постижимо и достатъчно за излизане на трето място на КК Хасково в класирането по клубове и евентуално влизане на моя милост в тройката на индивидуалното, а защо не и първи но тези неща не зависеха само от мен.

Всичко започна в началото на март с приготовления за първият старт откриването на сезона в Сливен. По ред причини не толкова важни това участие не се състоя и това е единственият старт от активният сезон който пропуснах.
Откриването на сезона се случи на домашното 200км в Хасково. С това стартира изпълнението на планът за рандоньор 10000, като това 200км вече ставаше задължителен старт след пропуска в Сливен, както и всички други стартове до края на сезона в българският календар. Главната ми цел за сезона беше именно Рандоньор 10000 а всичко друго второстепенно. В този ред на мисли това 200км премина в настройване на велосипеда сработване с него в спокойно темпо, защото същият го получих предният ден и нямах и метър каран на него. Съвсем успешно начало за сезона предвид хладното време и практически никаква подготовка (от 1-ви януари до 27 март 807км. общо, всичките ходене до работа) за този бревет.
Интересният момент беше много добрата организация традиция в КК Хасково. (всички участвали знаят, тези които не са да заповядат)

Исперих 200+300
Това е градът в който бреветите намират почва у нас. За пръв път на бревет в Исперих бях мисля през 2007 отборното 367км. от Сливен до там с Лазар и Стефан Бахаров, отварям приказка за това понеже пристигнахме рано сутринта преди разсъмване на това непознато място след сума км и аз се почувствах все едно съм си у дома! Цялата атмосфера в града тогава посрещането цялото усещане беше изключително приятно. В интерес на истината с всеки следващ път това усещане се затвъждава. Така стана и тази година на познатото от предишни участия трасе напук на студеното и ветровито време на 300км. без подготовка неусетно стигнах Хотнишкият водопад без да съм спирал никъде. Няма да изпадам в подробности за достойнствата на рибената чорба и всичко друго само ще кажа отлична контрола и място много ми харесаха! Това е любимото ми 300 още от 2007 не ме питайте защо просто усещане!
На другият ден 200км съвсем безпроблемно известно време карахме в Васко от Сливен това беше един от хубавите моменти рано сутринта в студа. Като имаш компания и приказките вървят то км и студа не се усещат.
и така вече 700км в актива.

Варненски бревети 200+300
След раздорите през 2009-2010 практически не съм карал бревети в България до 2015 и тези нови бревети бяха пълна загадка от всякаква гледна точка и предполагах ще са сериозно изпитание за мен в всяко отношение въпреки опитът ми в България и разни места по Европа. Така се и оказа! По една или друга причина сглупих и тръгнах много облечен на 200 км първият ден без варианти за разсъбличане по трасето и доста пуфтях на изкачванията особено на Мадара. Няма значение. Имах удоволствието да се запозная с Илка Антонова която направи перфектни снимки на всички единственият бревет от сезона от който имам читави снимки които могат да се ползват не само за личният албум, за което и благодаря а всъщност и за усмивките и настроението което създаваше с присъствието си. Благодаря. Тя е от малкото хора които още от пръв поглед ти стават симпатични и приятни. Този ден спокойно може да спори за най-приятният от всички прекарани на бревети през годината. Благодарности на Петко Петков за приятната компания от Мадара до Варна.
Следващият 19.04. точно обратното! За тези които по една или друга причина не са били там, от Варна до изхода на Добрич не спря да вали, духа леден вятър който набива в дрехите лицето абе навсякъде в теб ледени капки дъжд ужасни условия които ми напомнят един бревет от 2008. Силно впечатление ми направи големият брой отказали се при това колеги които нито са прекалено млади и неопитни нито прекалено възрастни и не знам какво да кажа Стефан Бахаров кара геройски и не се отказа пред нищо!! Поклон! За себе си мога да кажа че така поставената ми цел ме задължаваше да карам на всяка цена, не само заради една клауза в договора ми с Макском че трябва да участвам на поне 18 маратона през годината, а защото ако пропуснех рекордно краткият срок за Рандоньор 10000 отиваше по дяволите. Разбира се никой и нищо не ме задъжаваше насила да правя това, това си беше мое желание и по скоро ме освобождаваше защото нямаше алтернативи за които да мисля и които да ме демотивират а в точно такива моменти се вижда кой кой в маратонството.
Тъй като се случи повечето време да карам сам на този тежък бревет искам да отбележа благодарността си на организаторите за чудесните контроли приятно и интересно за мен трасе, на секретната контрола :) с кифлички и на Росен Николов за компанията в последните км до финала.
1200км в актива.

Браво Стефане , можеш да напишеш мемоарите на един коломаратонец за един сезон и да стане наръчник за млади маратонци.

25-26.04 400км в Хасково
Много интересен старт. От към организация няма да коментирам щом е от КК Хасково то вече е нарицателно за супер бревет. По традиция всичко го правя все по трудният или по-скоро по моя си начин което в някои случаи е дори по-лошо. Понеже се случи да е работен ден за мен, и след работа направо се изстрелях към Хасково и по традиция съвсем в последният момент стартирах. През цялото време се борих с умората от работа недоспиването като цяло от последните дни. На няколко пъти ми се приспиваше зверски и си карах на автопилот късмет че във важните моменти се събуждах или някой колего който е наясно с трасето се появяваше около мен. Вече в гръцко това беше Георги Ангелов с който безпроблемно стигнахме Александруполи а след това имах и удоволствието да карам с Радко също то КК Хасково. В маратонското колоездене е нужен и малко късмет. В началото на сезона си говорихме с един колега бивш състезател от Свиленград Христо Шидеров какво си е пожелавал като състезател и като му споделих че си пожелавам здраве и късмет напълно се съгласихме че това са най-важните неща. Тук късметът да не направя някой сакатлък сработи много пъти и ме съхрани от инциденти дори и след края на бревета когато се прибирах към Пловдив пребит от умора и почти нямам спомени от пътуването. Така оцелях и след това много важно изпитание защото по регламент за R10000 трябваше да имам 2 броя 400км. с това първото станаха 1600км.

Отново в Исперих само седмица след 400 в Хасково. За този старт се "подготвих" до толкова че успях да се уговоря с колегата от КК Хасково Димо Димов да пътуваме заедно до Исперих, винаги е добре да имаш добра компания в такива пътувания а Димо определено беше такъв. Нямам спомен точно кога тръгнахме от Димитровград, Димо е от там, но в реда на нещата като човек от региона ми показа една гостилница или както искате го кажете където обядвахме по пътя, и си направихме реклама пред местните кои сме и къде сме тръгнали както си е реда в такава обстановка. След доста км през Котленският проход и какви ли още не пътища пристигнахме в Исперих няколко часа преди стартът, който тази година беше вечерен нещо съвсем ново за мен в този регион, а за Димо още повече. Прогнозите бяха за дъжд, при това се оказаха и верни! В съвсем камерен състав тръгнехме, с неохота от моя страна, разбира се, щом говорим за каране в дъжд, към Разград и Шумен. От предишните ми опити през годините да карам в група знаех че ще е почти невъзможно с моя стил на каране, но Димо ме изненада приятно и се съобразяваше с мен. Може би се страхуваше да не обърка пътят но това е един от малкото бревети в България на които няма как да сбъркаш, трябва да отбележа че в Исперих по традиция едно устно описание на трасето от Балански винаги ми е било достатъчно да се оправя без проблеми. Адмирации за контролата в Шумен това за мен беше много приятна изненада кафе, домашна баница ще пропусна нещо но от последното ми 400 там (2007 мисля) нещата много са се променили. Така с Димо неусетно в разговори и супер гигантски слалом между безброй охлюви по пътя, може би заради дъжда и те бяха тръгнали за някъде, пристигнахме на зазоряване в Силистра, където и дъждът спря. От там както си му е редът безпроблемно каране по светло вече без дъжд, а накрая и при пролетно слънце и сух асфалт се прибрахме в Исперих. Като цяло голяма щуротия до тук и още по-голяма след това. Не си спомням точно кога финиширахме и колко почивахме преди да си тръгнем но след два дена без сън и толкова км с кола и колело компанията на Димо беше животоспасяваща. След случките предната седмица на връщане от Хасково взехме мерки състоящи се в 2л. Кока Кола и не помня още какво но Димо през целият път ми сипваше и разправяше случки от неговата работа. Е нямаше как да не си в кондиция.
На мръкване бяхме вече в Димитровград и изпратих Димо оставаше най-трудното от всичко тези дни да не се пребия някъде в тъмнината до Пловдив. За беля между Първомай и Поповица беше станала катастрофа и отбиваха движението и аз не знам през къде. По едно време гледам се в село Плодовитово на едно Т-образно кръстовище само аз и не мога да вдяна на къде да карам. Все пак се прибрах жив и здрав!
Готов за следващият "удар", един от най-важните!

Този маратон го няма в Българският календар но го има в международният: Calendrier_BRM_(Monde_2015)
Преди разказа за този маратон искам да споделя едни мои да го кажем вълнения относно участията от този тип. За тези които не са запознати по някаква причина, този старт не носи точки за България в класирането по нации в света, не носи и точки за мен в нашето си класиране за годината точките са за организатора в Гърция. Понеже напоследък се спомена, че се дават точки от големи маратони 1200+, по ред причини било кой ги организира дали Аудакс клуб или Световни Рандоньори, за класирането в България и че защото сме представяли и прославяли България по този начин с участия там (на 1200+) по изключение се дават точки защото се привличат участници. От моят опит и доколкото съм информиран освен Лазар на практика няма друг който реално с тези си участия да е привлякъл чужденци в България (поне до сега, след ПБП тази година може и да има нови "виновници", надявам се искрено), та мисълта ми е че всеки представя и прославя България както може. Лазар привлича хора за BWN и 1200 което е супер и е доказано многократно във времето! На участия от този тип което беше в Гърция също се прославя и представя България при това достойно!
Пиша всичко това понеже се изпуснаха думи че "нищо смислено не съм направил" и това като на всеки нормален човек ми прави впечатление и каквото и да си говорим не мога да кажа че не ме е заболяло от това. Тук нека не остава впечатление за мераци за точки или нещо подобно тези неща са коментирани отдавна и са ясни.
Ето го и него: http://www.openrunner.com/?id=4301758
600км. в Гърция смисълът на този маратон беше че и при добро желание от моя страна в България няма нужните ми стартове за да покрия изискванията за R10000 в една година имаше възможност за 2-600 или 600 и 1000 тук. В първият случай два старта в чужбина на 1000км. биха били почти невъзможна мисия предвид свободните дати в България и ред други не толкова важни причини. Така се спрях на този маратон в Гърция 600км и Унгария 1000км за който ще разкажа по късно.
"За първи път българин участва на маратон 600км. в Гърция. Този маратон е с най-трудното тресе от всички маратони на 600км. в Гърция. Стартът е от град Елефсина на брега на Средиземно море като преминава през две по-сериозни планини с изкачвания до 1182м. и 1456м. и няколко по-малки от 629м. 645м. 1010м. Общата денивелация за маратона е сериозните 5638м. съизмерими с нашите Исперих 600 - 6000м и Нобел 600 – 5220м. . Моето участие се състоя в това да успея да завърша маратона в непознато трасе със средно на ниво организация и описание, които за чужденец е значително по-трудно. В състезание с времето и недоспиването по време на маратона успях да го завърша с 37:50 часа.
С този старт вече изпъквам пред другите коломаратонци в България тъй като това е опит в чужбина и старт който те не могат да компенсират по никакъв начин. За спечелването приза коломаратонец на годината се надявам също да натежи понеже не носи точки за класирането в България но все пак е една престижна международна проява."
Това е цитат от отчета който написах на колегите в Макском и Макстек веднага след завръщането ми в България. С уточнението че щом има награда коломаратонец на годината и при така изложеният ми план (в началото на темата) тази награда също е потенциално възможна за спечелване въпреки малкото точки от предходната година, но това както казах не зависи само от мен.
То това участие не можа да се опише, то пътуване ли беше какво ли не...
Накратко уговорихме се с един приятел Лъчезар Лазаров да ме придружи за компания като фотограф, втори шофьор и т.н. Няма да описвам маловажни неща като винетки граждански и т.н. които не бяха ок на сутринта в която беше потеглянето към Гърция ( прояви пак на моя неподражаем стил на спокойствие и безгрижност) които можеха да ме провалят още тук в България. Типично в мой стил, както вече знаете, нямахме и резервации за хотел. Стартът беше в град Елефсина близо до Атина и опитът ми от 2011 не предвещаваше нищо тревожно. Този ден обаче имаше някакъв празник на града или събор, казано честно не ме интересуваше не беше част от планът, а дори стана и пречка нямаше свободни хотели в Елефсина без значение за колко пари. В съседно градче, по препоръка на една любезна гъркиня която избрах да попитам за хотел на принципа "щом е с готина визия и е сладка значи говори английски" намерихме цял квартал хотели и се настанихме. Стартът беше на познато за мен място от 2011, нов организатор, а след обявеният час за старт всеки готов или не си тръгваше с който и когато реши. Хванах се с една група и първите 200-240км се държах с тях. След като ми обясниха на няколко пъти спецификите на карането в Гърция, че по тия голи пущинаци никъде няма вода и трябва да се носят два бидона по 750мл. (аз имах само един 500мл) си взех 1,5 вода като камила на гърба и при следващите баири се накъсахме кой по напред кой по назад, а аз сам. До тук добре описанието на трасето не може да се сравнява с тези в България категорично по-слабо но все пак що годе се оправих до падането на нощта и имах добър аванс пред контролното време. С настъпването на нощта нещата се объркаха накратко изгубих се връщах се лазих по не знам и аз какви места останах без батерия на телефона паднах на едно място опитвайки се да потегля по нечовешки стръмен баир. Та в този си блясък с цялата си гордост и достойнство стигам един връх от където трябва да се спусна до контролата, нищо работа!! Да ама пред мене черна дупка, в ляво хижа или вила с някаква компания вътре отдясно чешма път има само назад. В това време изскачат 4-5 младежи от да го кажем вилата и ми викат нещо което после се оказа "Спри къде отиваш там няма път!!". То път имаше, черен за байк става ама за шосейка тц. И така тия мили хора, като ги успокоих че няма да минавам от там, ми обясниха грешката и какво да направя т.е. да спусна обратно 15км. които катерих не знам колко време и дори паднах и после по правилният път да катеря май бяха повече км до тоя проход или каквото там беше, така и не го видях в тъмното, и да спусна до контролата на Карпениси 355-ти км. Как не се пребих на спускането още нямам обяснение, спуснах се градче Калитея мисля се казваше все едно че падаш от небето, в тъмнината изглеждаше точно така, нещо като Беклемето от южната страна ама не 22 а 7-8км. Как да е намирам контролата 20 мин преди да затвори. Чудесно! Колегите са брадясали от сън цяла нощ взеха да потеглят. Чудесно! Аз не мога да карам с тях. Лошо! Пак сам. Стигам другата контрола или по скоро градът в който е контролата с учудване констатирам че не е упоменато къде е точно контролата т.е. пише как се казва заведението където е съдията но не и как да се стигне до там (все пак сме в град). Отивам на една бензиностанция и питам каката как да стигна го контролата аз на Английски тя на Гръцки кой какво и как е разбрал не разбрах но като и дадох картонът си се обади по телефона направи ми жест да сядам и да чакам след няма и 5 мин. един моторист спря и се представи за съдията късмет че го направи на Английски. Чудесно! От контролата тръгнахме с младо момче колега от Гърция толкова бях щастлив че ще карам с някой дето ще ме заведе до финала че даже не му запомних името (но пък на ПБП се видяхме и си поговорихме докато караме). Чудесно! Но след някое време той се отказа. Пак сам. След всичко това сам до финала по частично познато трасе от 2011г. Успех след 37:50часа.
Нямам сили за повече за Гърция важен е успехът и усещането за нещо смислено.