SVS'2017, 23-26 юни

[Staneff]

Напълно съм съгласен с Лазар, че като организатор е направил всичко според изискванията. Моето предложение е продиктувано единствено от възможноста да се раздели положителната денивелация от 8000 м между Исперих и Триград на две по 4000 м, като това може да се случи точно в Казанлък. В зависимост от конкретното метеорологично време през тези етапи на бревета и според собственото си физическо състояние всеки ще може да прецени за себе си къде да организира своята почивка. Лично аз за всеки случай си направих резервация в хотел намиращ се в Казанлък по маршрута. :)

[Randonneur]

Добре е да се знае, че при планирането на контроли и нощувки, не всичко е проста аритметика. Вярно, че при разделянето на тези 8000 м на две, на Омега не достигат 400 м, а на Калофер са 400 в повече. Но нека да си припомним, че етапът до Исперих също не е лек. Много участници закъсняват за първа нощувка и тръгват уморени и недоспали. Вторият ден обикновено е най-труден. Не си вече толкова свеж, а още не си влязъл в ритъм. Болшинството откази стават тогава. Миналата година повечето откази се случиха точно в етапа Исперих-Павел баня. А до по-дългата нощувка на Копривщица никой не достигна. Всички, които достигнаха до Павел баня - завършиха.

[Randonneur]

В таблицата за статута е добавена нова колонка, касаеща разпределението по стаи на старт-финала /четвъртък и понеделник, съответно "втора спяща" - събота.
За задържане на стаята по време на пробега цената е наполовина за дните без нощувка /"първа и трета спяща" - петък и неделя/.
Единични стаи няма, който иска да е сам ще плаща всички легла.

[Randonneur]

Моля вегетарианците да се обадят до утре вечер /двама си ги знам - дали има и други?/ - важно е за контролите с ограничена свободна консумация - Варна и Исперих.

[Randonneur]

След старта, докато карахме, Боко ме поопита кое поред 1200 ще е това за мен. Затрудних се да отговоря, но изчислих бройката. Днес добавих още един пробег към 24-те, а домашните 1200 станаха 11. След 3-годишна пауза, неимоверно много ми се караше този маршрут. Затова и тръгнах след седмичен период от 5-6 часа сън на ден и без никакво лягане преди старта. Така този пробег се превърна в един от най-шантавите, които съм карал. Трябваше да започна с наваксване на безсънието още от Варна. Бях в ролята на постоянно догонващ, хващаш контролите на ръба... От друга страна беше добре да вляза в кожата на онези колеги, които се борят за влизане в контролното време. Защото, освен личното си завършване след дългата пауза, участието ми беше много важно, за да "усетя" този маршрут и да може той да бъде оптимизиран и очакваният догодина голям брой участници да получат максимално удовлетворение. След като нямаше силно присъствие на чужденци, това 1200 се превърна във важна репетиция за догодина. Така намалихме тежестта на регистрацията преди старта, както и на тържеството след финала. Затова пък увеличихме броя на съдийските екипи, за да може по-безпроблемно да осъществим тази "репетиция". По този начин, всички участници се оказаха замесени в усилията да подобрим маршрута и организацията на контролите - за което едно голямо БЛАГОДАРЯ!
Като компенсация за претърпените несгоди и липсата на тържественост по време на тази "репетиция", съм замислил една изненада по отношение на медалите, която ще ги превърне в красив и ценен сувенир, с възможност за закачане или поставяне на маса.
Догодина няма да се правят промени в последния момент. До дни ще обявя коригирания маршрут и таблицата с сонтролите и започвам да работя по тяхната организация. Докато карах сам имах всичкото време на света да размишлявам върху наложителните корекции. В аванс мога да кажа само, че Триград ще остане само контрола за SR и евентуано Флеша. Както говорихме с някои колеги, тенденцията е дългите бревети да не се правят толкова екстремни - за това си има SR... Също така, в Наредбата ще бъдат формулирани по-подробно и категорично принципите на участие в "зелената" група.
В личен план, този маратон се оказа "шантав" не само заради неистовия недостиг на сън и борбата тази липса да бъде наваксана. Случиха се доста нелепи и комични ситуации. Знаех, че колеги ще търсят Здравко във Варна за рем онт на спица. Отидох и аз там за едни печати - оказа се, че той е закъснял и колегите са отишли другаде. Той не е разбрал обаче, че се кара бревет - и то какъв! След толкова години не можеше да не седнем на една маса и да жертвам безценно време, нужно за сън. Пием си ние сокчетата, а Здравко ме сочи на негов приятел - "гледай го, този приятел в момента кара 1200 км".. После обяснява на приятелката си - "Лазар е отишъл на старта без да си ляга..." Тя го поглежда малко изкосо: "Ти да не си научил това от него?"... "Ами от него съм се учил", отговаря Здрвко. Следва съкрушителното: "Ех, не можа ли нещо хубаво да научиш..."
Друга ситуация. След час и половина сън на дивана във Вила Мария, чувам глъч и идват Мария с румънеца. Не съм се разсънил още, а те обясняват в хор, какъв час трябвало да пише в картона. Опитвам се да стана, и получавам адска крампа в десния крак. Овладявам ситуацията, и моментално ми се схваща друга част на крака... Гърча се аз на дивана и вия от болка, а румънеца се надвесил над мен и настоява: "17 часа да пишеш, 17 часа..." Запомнил обаче за моя проблем, когато на Ветрино го настигнах, извади и ми даде прахче против крампи. Иначе беше добре екипиран, имаше дори свирка против кучета.... От него единствено се искаше да колоезди малко по-бързичко.... В Исперих пристигна към 9, когато вече потеглях. Явно беше спал някъде по спирките... Неговото прахче не помогна и в Исперих веднага след събуждане гърчовете се повториха. Така Разград вече се оглеждах за аптека за нещо по-силно срещу крампи, когато се сетих за съветите на покойния Хари и си викам - по дяволите хапчетата, още на корабчето след Попово минах на най-ефикасното лекарство: голяма и студена бира. С чорбичката върви добре. В такова време, колкото по-голяма и студена, толкова по-добре, колкото е възможно по-често. С Хари сме карали на 40 градуса - той спираше почти във всяко село за бира... Крампите не се повториха повече! Упражнението повторих и през следващите дни - никакво обезводняване, никакви крампи - забравих, че ги е имало....
Проблеми имаше и от техническо естество. Здравко във Варна освен всичко друго ме снабди с гумички за спирачките. Още на изкачванията на Витоша и Аида карах без предни спирачки. Но там нанагоре не бяха толкова нужни, а надолу спусках полека само на задна спирачка. Сега предстояха сериозни спускания. Успях да сменя гумичките едва на Арбанаси - борбата беше за всяка свободна минута. На Исперих доста време костваха опитите да развия износено парче на десния шпайк. Носех си нови парчета, но единият болт превърташе и така и не успяхме да развием точно това, което беше износено и кракът ми постоянно излизаше от шпайка... Така до финала...
Проблеми с колената - остра болка в едно възелче от колянната капачка на Калофер - Триград. Бях предвидил за такива случаи отвара от глухарче в ракия. На Батак щях да намажа колената, че вече едвам стъпвах, за клякане да не говорим. Багажът ми обаче беше заминал за Триград /няма лошо, така е по регламент.../ и се наложи да мажа коляното с мастичка - универсален лек за вътрешна и външна употреба - чудесно вървеше с айранчето, което в ресторанта на Уникат беше страхотно - гъсто и от добро мляко. Чудесна контрола, ще я ползваме пак. Глухарчето и упсаринът бяха на разположение и помогнаха чак на Триград и така през последния ден нещата бяха под контрол. Болката в лявото коляно поутихна, на закономерно се появи друга - в дясното... Бедите на Батак не свършиха дотук. Знаейки за мразовитите летни нощи на Родопите, бях си приготвил яке за дъжд през нощта. Якето обаче беше заминало с багажа на Триград.... Тук една торба от Била донякъде облекчи ситуацията. Също късмет, че от раничката на гърба не бях извадил шапка, лента за глава и забрадка. Така поне главата ми беше на топло, но на спусканията останалата част от тялото виеше от студ...
Със сигурност е имало и много други случки и ситуации, които ще изплуват на по-късен етап. Впечатленията са толкова много за толкова кратко време, че често съм се сещал след месеци за разни неща.
И без това стана дълго писание....
При всички случаи дължа благодарност към всички участници и контрольори, които бяха лишени от моето по-активно участие като организатор, което ми позволи да отново да изпитам великото усещане да бъда по това страхотно трасе...

[Randonneur]

Докато са пресни спомените и ярки картините, работя усилено по въпроса и нека да споделя:
Ако Триград остане догодина като контрола, макар не и на хижата, планира се следната оптимизация на маршрута:

- Етапът Арбанаси - Омега се удължава с 9 км и +190 м изкачване, а контролното време с 1 час и става 1:14
Така спането на Омега става още повече за предпочитане. Изборът за нощувка ще остане свободен и няма да се взима капаро.

- Контролата в Калофер остава информационна и контролното време там също се удължава с 1 час и става 11:13
Става по-вероятно заведението да се свари отворено. Може да се мисли за втори вариант на втора спяща, ако броят участници надхвърли 30.

- Етапът Калофер - Батак се съкращава чрез директна отсечка Калофер-Пещера и преминаване през ОМВ Пловдив. Съкращаването е с 25 км и -446м изкачване, а контролното време се съкращава с 1:13 часа и става 21:43. Макар че всички хванаха кухнята в Батак, става по-благоприятно за вечеря и с по-ранното преминаване се хващат повече красоти по трасето... Избягва се лошият участък преди Пазарджик и влизаме по-рано в планината. Контролното време става 5:09 - с 1:14 часа по-късо и предполага по-ранно пристигане.

Като цяло маршрутът се облекчава с 11 км и 257 м по-малко изкачване.
Натоварваме етапа преди Омега, като в двойно по-голяма степен облекчаваме етапа преди Батак.

Ако на Триград не намерим подходящи къщи за гости на мястото на хижата, има вариант и за хижа Тешел - без качване до Дяволското гърло /може да го пуснем като бонус.../ Тогава може да не достигнат километри и да направим контрола на Мадара.

Таблицата:

Controls SVS 2018.jpg (138.9KиБ)Видяна 19432 пъти

[Randonneur]

Искам да обърна внимание на колонката "Персонал / Manned" от таблицата с контролите.
Тази колонка е особено важна за Зелената група. Това е времето на отваряне на контролата с наличието на "персонал".

За дневните контроли, това означава времето на отваряне на съответното заведение. Времето на това отваряне е съобразено с нормалното - препоръчаното време за потегляне от предходната контрола, обикновено "спяща". Всеки, който потегля в 3 през нощта, вместо в препоръчаното за Зелената група 5 или 6, естествено няма как да завари заведението отворено. Съответно, това е заявка за излизане от Зелената група, в който случай се приключва с ангажимента на организаторите по отношение на услугите, свързани със Зелената група: доставка на багаж преди нормалното за Зелената група време и осребряване на ваучери.

За нощните контроли, това означава времето на пристигането на съдийската кола и доставката на багаж. Нормалното пристигане на Зелената група на нощните контроли не може да е по-рано от 18 часа, откогато и започва нормалният диапазон от време за вечеря. Основната част от Зелената група обикновено пристига на тези контроли в диапазона 19-24 часа. Няма как да изискваш съдии и багаж по-рано от 18 часа. Това означава, че не изпълняваш графика на Зелената група и вече не си част от нея.

В Наредбата е записано: "участниците от т.нар. „зелена” група приемат да се движат по график, осигуряващ равномерно разпределени три нощувки на определените места и финал в рамките на 84-90 часа."
В новата Наредба за 2018 г. ще бъде по-подробно обяснено значението на колонката "Персонал / Manned" от таблицата с контролите.

[Randonneur]

Времената на завършване са публикувани в таблицата със статута.
Също там, в последната колонка съм отбелязъл какви пари и на кого имам още да давам /-/
Ако има неточности - свиркайте!
Има все още незаявени забравени вещи - описани са в темата за "забравени/зарязани" неща...

[Randonneur]